Между България и всички държави от ЕС, ЕИП и Швейцария се

прилагат:

● Регламент (ЕО) № 883/2004 – за координация на системите за социална

сигурност;

● Регламент (ЕО) № 987/2009 – за прилагането му.

Тези регламенти имат пряко действие и предимство пред националното

законодателство.

Основният принцип: сумиране само за право

Когато едно лице е работило в повече от една държава от ЕС:

● Осигурителните периоди се сумират само за преценка на правото на пенсия

(възраст + минимален стаж).

● Сумиране се прави само ако стажът в една държава не е достатъчен

самостоятелно.

Няма една обща „европейска“ пенсия. Всяка държава: 

● признава стажа, положен на нейна територия;

● изплаща самостоятелна пенсия за този стаж.

Има едно много важно разграничене, касаещо различни права при пенсиониране:

• Правото на пенсия, за което стажовете от всички държави могат да се сумират.

• Действителния размерът на пенсията, за който всяка държава взема предвид само стажа и осигуровките, внесени по нейното законодателство.

Българската пенсия се изчислява само върху българския осигурителен стаж и

доходи.

Осигуровките, внесени в държави от ЕС, ЕИП и Швейцария , не влияят върху размера на българската пенсия.

Периодите с осигуряване в държави от ЕС, ЕИП и Швейцария не „вдигат“ българската пенсия, но могат да са решаващи за самото право.

Другите държави от ЕС, ЕИП и Швейцария, в които сте работили от своя страна изчисляват отделни пенсии само за техния осигурителен стаж и изплащат тези пенсии независимо от българската.

В тази връзка при осигурявне в повече от една държава се получава повече от една пенсия.

Изключение има, когато стажът в дадена държава е под 1 година. Тогава обикновено не възниква право на самостоятелна пенсия от нея.

Къде се подават документите?

Заявлението за пенсия се подава:

● в държавата, в която живеете към датата на заявлението;

или

● в държавата, в която сте били последно осигурени.

За България компетентният орган е НОИ.

След подаване институциите обменят информация по служебен път. Всяка държава потвърждава „своите“ осигурителни периоди. Датата на първото заявление се счита за дата на заявление и пред останалите държави.

Много често в практиката възниква въпросът "Мога ли да се откажа от българската пенсия?"

Регламентите не предвиждат отказ от пенсия. Възможно е обаче:

● отлагане на отпускането на пенсия в една или повече държави;

● последващо автоматично преизчисляване, когато условията бъдат изпълнени.  Тук ще обърнем внимание отново на най-честите грешки при пенсиониране със стаж в чужбина:

• Подаване на документи без предварителна проверка на българския стаж и доходи.

• Липсващи или незаверени документи (УП-2, УП-3 и др.).

• Адресна регистрация в България при реално живеене в чужбина → пропусната

кореспонденция.

• Очакване, че институциите ще „се оправят сами“ без активност от страна на лицето.

Какво е разумно да направите предварително: 

•  Да знаете точния си стаж по държави.

•  Да сте наясно къде първо ще придобиете право на пенсия.

•  Да проверите какви документи ще са необходими за България.

•  Да не чакате последния момент.

Заключение

Стажът в държави от ЕС и България дава права, но не води до една обща пенсия. Всяка държава прилага собственото си законодателство, а регламентите на ЕС координират, не уеднаквяват системите.

Информираното планиране преди подаване на документи е ключът към по-малко

стрес и грешки.